Монашеството е една от формите и един от пътищата за постигане на християнския идеал. Истинското монашество е подвиг, т.е. само-волно налагане на определени обети и задължения. Светия живот на Димитрий Басарбовски остава като светъл пример за следващите по-коления монаси в манастира. За съжаление, имената и житията на много от тях не са достигнали до нас. От тези, които знаем си заслужа-ва да споменем Смоленския епископ Тихон грижил се за манастира през 1919 г., монах хаджи Хрисант настанил се там през 1937 г., чието житие е публикувано по инициатива и с подкрепа та на Движение за българска култура “Димитрий Басарбовски”, от което научаваме след-ното:    

Монах хаджи Хрисант (в мира Христо) е роден на 1 август 1888 годи-на в село Драгановци (Средни колиби), Еленско, в семейството на Станка и Костадин Христови. На 6 години Христо останал сирак без баща. Станка се омъжила повторно за беден човек с три деца от село Малко Враново, Русенско. Новия му баща бил “строг, нервен и лаком за имот”. След пет години вторият му баща го изгонил и бил приютен от бездетно се-мейство от село Бръшлян, Русенско. Заради една дреболия баща му го на-бил и “сърце то му изстинало от тези хора”. Христо избягал в Русе и зажи-вял при непознати хора, като чирак при шивач, млекар, обущар, кожухар, кафеджия, кръчмар... След казармата се разболял от белодробна болест и със сълзи се помолил на Бога: “Ако ме излекуваш, Господи, ще живея за Тебе и ще умра за Тебе!” През февруари 1914 г. постъпил в Преображенския манастир край Велико Търново, по време на игумена йеромонах Кирил. След осемчасово послушание постъпил в армията и взел участие в Първата световна война. Приел монашеството през 1920 г. в Преображенския манастир и получил името Хрисант, на св. Мъч. Хрисант – 19 март, където остава до 1930 г. От 1930 до 1934 г. е игумен на Раковишкия манастир, Видинска епархия. За няколко години посетил многократно Света гора в Гър-ция. През 1931 г. посетил светите места в Палестина и получил по-четното звание “хаджия”.

След идването си в Басарбовския манастир, Хрисант се заел с него-вото обновяване. След няколко години живот във влажната и студена килия построена и осветена през 1937 год. в резултат на настъпилото наводнение в 1940 г., монахът се пренесъл в откритите пещери над манастира заедно с целия си багаж. Събирайки междувременно даре-ния за манастира и материали за строежа на килии, завършени през август 1940 г. Монах Хрисант възстановил манастира почти изцяло със свои лични средства, из-карани от продажбата на камъни, които ре- жел сам с трион “шаран” и мед, добиван от 12те си кошера. За своята грижовна дей-ност той не получавал заплата или пенсия. С лични средства закупил плодни дървета, които засадил в двора на манастира. Мно-гократно злосторници повреждали дърве-тата и кошерите, което той преживявал болезнено.

На 3 ноември 1956 година отец Хрисант посетил град Букурещ, за да се поклони пред мощите на преп. Димитрий Басарбовски. В катедра-лата “Св. св. Константин и Елена” той се срещнал с румънския патри-арх Юстиниан, който го поканил на обяд,и след това му поднесъл по-даръци. Трогнат от вниманието и гостоприемството, Хрисант решил да се отблагодари на патриарха и му подарил един хляб, който сам из-пекъл в манастира на преп. Димитрий. Блаженейшия патриарх бил трогнат от този дар.

Последната бележка в манастирската летопис, записана от отец Хри-сант, е от 22 ав-густ 1961 годи-на. На същата страница монах Партений е на-писал: “На 19 септември 1961 г. 22,40 ч. пре-даде Богу дух х. Мон. Хрисант – игумен и пръв обновител на ма настира “Св. Димитрий Басарбовски”. С голям труд и подвиг, монашес ки прекарваше времето си старецът.”

Монах Партений е роден на 20 юни 1914 г. в село Полско Косово, до град Бяла. Приел монашество на 7 април 1958 г. в Преображенския манастир. На 5 септември 1966 г. отпътувал за Зографския ма настир в света гора, където се грижел за зеленчуковата градина. Починал на 68-годишна възраст през 1982 г.

След него за Басарбовския манастир 19 години се грижил йеродякон Севастиян (после архимандрит), роден на 11 януари 1948 г., починал при автомобилна катастрофа на 9 февруари 1995 г.

Много подобрения за манастира е направил протойерей Йордан Ви-чев (роден на 1 август 1940 г.), енорийски свещеник в с. Щръклево. Той е финансирал с лични средства построяването на една килия, поставянето на решетки на прозорците и железни врати.

Ставрофорен иконом Недялко Мавродиев, енорийски свещеник в с. Тетово, положил много грижи за чистотата и благолепието на скална-та църква, килиите и двора на манастира. Организирал тържествени чествания на храмовия празник. Християнското братство при църква-та в село Тетово многократно събирало помощи за манастира под не-гово ръководство.

На 8 август 1993 г. в манастира постъпва йеромонах Иларион (16.06. 1935 – 24.07. 1999 г.) Ерудиран и възпитан, той владеел немски език и посрещал любезно гостите на манастира.

                                     <<Главна страница